agressivadue

-Това е невъзможно! - казала Причината

-Това е безразсъдство! - отбелязал Опитът

-Това е безполезно! - отсякла Гордостта

-И все пак,опитай... - прошепнала тихо Мечтата...

19.12.2009

[15:31:26] Agressiva: DNESSSSSSSS

[15:31:26] Agressiva: :D

[15:31:43] Didi: kakvo dnesssss

[15:31:44] Didi: :D

[15:32:01] Agressiva: КОНЦЕРТЪТ

[15:32:03] Agressiva: :D

[15:32:05] Didi: hahah

[15:32:07] Didi: hvana si samoleta

[15:32:09] Didi: v kraina smetka za Duselsord

[15:32:10] Didi: :D:D:D

[15:32:13] Agressiva: ДА, не е като да го изпусна хаха

[15:32:14] Didi: :P

[15:32:14] Agressiva: хахахахахха

20.12.09

“Und aus dem Radio kommt ein Liebeslied…”

09:12 – Незнам от къде да започна. Но със сигурност мога да ви кажа защо този концерт (не заради любимата ми група) беше най-добрият от всички на които съм присъствала.

Ключовата дума е КУЛТУРА. Когато пристигах с таксито, имаше персонал който насочваше такситата и колите къде да спират. За да се избегне струпването на много на едно място.

Следващото нещо, което ми направи впечатление бяха пилоните със закачени знамена на групата. Върху черен фон Die Toten Hosen – Bis zum Bitteren Ende, електронната табела с надпис, че тази вечер те ще свирят и че “задължително трябва да посетите”. Ами да, в крайна сметка какво е концерт на DTH, ако не е в Дюселдорф. За барабанистът им Vom незнам, защото той е an еnglish gentleman.

Оставаше половин час докато започнат да пускат хората. Загубих си това време на щанда с merchandise-a, от който си тръгнах с две блузки и още разни нешица.

Преди да продължа ще отбележа, че билетът ми беше VIP. Причината - за всички останали концерти повечето билети бяха разпродадени за нула време. И останаха само такива. Даже за някои от следващите концерти и VIP-арките бяха разпродадени! Така, че без да се колебая си купих такъв. Въпросният билет обещаваше близка гледка до сцената, топли и студени напитки. Но това не ме интересуваше, ама никак.

Та, качвам се аз вече по стълбите (уж за към залата) при което влизам в една, в която те посреща човек от персонала с чаша шампанско или шнапс. А в самата заличка шведска маса, машини за кафета, бар. Учудването ми дойде от там, защото “топли и студени напитки, прочие”, го разбрах по друг начин. Имаше разнообразие от свежи храни & десерти, алкохолни, безалкохолни, кофеинови и т.н. Чревоугодници, ще ви водя ли следващият път на концерта? А бирата я предлагаха в пластмасови чаши с няколко различни лога на групата.

И преминавайки към кафето с мляко, се оглеждам наоколо. Имаше всякакви хора – от малки деца на около 7-8 години, по-големи и те с техните родители, до баби и дядовци, фенове на Iron Maiden & W.A.S.P., костюмирани дами и господа, обикновени домакини, типични пънкари. Дори хора, претърпяли инцидент и излезли от него а със счупен крак или нещо друго. Личеше си, че: “Не, каквото ще да става, отивам!”. И така се прави. Какво значи: “Утре имам изпит”, “Трябва да ставам рано”. Ми недей изобщо да ходиш тогава на концерти. Ха-ха-ха. Хората си разнообразяват живота. И като гледам, определено умеят да се забавляват. А един мъж толкова приличаше на вокалиста Андреас, че като го видях направо ми изскочи сърцето. (скъпи, родни музикантЬе – вие изобщо пък не ми действате така). Сигурно като ходи да се подстригва, показва негова снимка.

Забравих да спомена, че в хотела имаше поне около 10-тина, ако не и повече души, които също щяха да ходят на концерта. Имаше една двойка мъж и жена, които бяха заедно с двете си кучета. На лаптопа си залепих стикер на Toten след концерта и те като го видяха ме питаха как е било, колко време свириха и т.н. Щели днес, на 20-ти да ходят. Завиждам им. Хе-хе.

И за пръв път виждам толкова много хора, облекли тениска или някоя друга дрешка на DTH. Ето това е агитка. Аз лично не си сложих една от моите, защото не се връзваше с останалата част от outfit-a. Sorry. Next time, I promise!

Тук трябва да се върна отново към ключовата дума, спомената в началото на текста. Погледнах навън. Видях огромна опашка от хора, които явно си бяха закупили билети за терена. Незнам колко точно бяха или приблизително, но от лявата им страна имаше маркирани места за паркиране. След като преброих за колко МПС-та са местата, установих че народът заемаше около 50. Прииждаха и още. Имах чувството, че всичко беше по сценарии кой кога да дойде, къде да се нареди. Новодошлите отиваха и се нареждаха отзад. Не бързаха и не се бутаха за никъде. Нещо, което не можеш да видиш в България.

В 19:40 започнаха да пускат по ложите. А точно в 20:00 ч. излезе подгряващата група DONOTS. Прочетох в интернет за тях, но не успях да ги чуя. За това снощи бях приятно изненадана.

Преди това в залата пускаха парчета като Blitzkrieg Pop и атмосферата в залата още повече се наелектризирваше.

Сетът им беше точно 40 минути. Освен няколкото авторски парчета, изсвириха и We’re Not Gonna Take It на Twisted Swister, при която вокалистът се метна в публиката. Последва кавър на песен на The Clarks. ако някога пак ми се отдаде възможност да ги слушам, ще го направя задължително и то с най-голямо удоволствие. А вие можете да хвърлите едно око тук: http://www.last.fm/music/Donots

Започна саундчекът на Die Toten Hosen. Междувременно зазвуча You’ll Never Walk Alone (бел. авт.: DTH са фенове както на Fortuna Duesseldorf, така и на Liverpool) и всички в залата запяха. Видеоекрани, отново два техни флага, които като започна всичко, ги вдигнаха.

Светлините угаснаха. Зазвуча коледна мелодийка, последвана от Wuensch dir was. И ето ги и те! И петимата облечени в червени ризки с тематични за групата тях щампи. Честно казано не можех да повярвам, че ги виждам. Но на живо макар и поостарели, изглеждат по-добре. Не, най-добре. Андреас (с прякор Кампино) беше точно такъв, какъвто съм виждала по клиповете. Скача, тича по сцената, мята се в публиката. Охраната само го гонеше когато заставаше на ръба на сцената. А той като че ли напук хукваше в друга посока.

“Hab keine Angst von Duenkelheit, fragt nich vohin wir gehen”(Alles wird gut)

Тази ми е една от най-любимите песни! Много се радвам, че я чух. Има я и в английски вариант – Year 2000.

“Warten auf dich”

Докато ви чакам да дойдете в България отново, аз ще дойда при вас.

“Und alles steht unter Strom!”

Разбира се, че се продължи със Strom от ’08.

Нямаше песен, на която залата да не ехтеше от гласовете на публиката. Изобщо германци като публика, ми бяха много интересни. Много са готини. А колко знаеман се вееха на DTH…. Най-отпред пък образуваха празно пространство и се започваше блъсканицата. Аз не съм привърженичка и доста често като видя mosh, се сещам за песничката: “Зайченцето бяло, цял ден си играло….”. Но идята ми беше, че с каквото и да се захванеха, го правеха както трябва. И няма да отбелязвам, че в залата избухна радостен вик (включително и моя) на девойките, след като Андреас си съблече тениската и остана гол до кръста.

“Ich bin die Sehnsucht in dir’’

Андреас поздрави съпругата си Карина, с която днес имали годишнина. Да им е честито!

“Vielen Dank fuer alles was mal war!”

Alles was war беше поздрав за всички фенове на групата. За цялата им. Какво повече може да се каже… All die ganzen Jahre & Bis zum bitteren Ende (заглавия на песни)! Ако така подкрепяхте и нашите….

“Sascha ist ein aufgerechter Deutscher”

“Und alles nur, weil ich dich liebe…”

СЕГА ЛИ ТОЧНО ТРЯБВАШЕ ДА МИ УМРЕ БАТЕРИЯТА!!!!!!!!!!! НАЛИ БЕШЕ ПЪЛНА!?!??!

Ок. Нищо. Продължавам с телефона.

“I’m feeling pushed again, pushed again… PUSHED AGAIN. Why can’t you just leave me alone, solitude is a faithfull friend….” (Pushed Again)

“In einer Welt in der Man nur noch lebt, damit Man taeglich Roboten geht….’’

Hey, hier kommt Alex. Да, за същият Алекс става дума. С изкуствените мигли и бомбето.

“Steh auf wenn du am Boden ist!”

“Тази вечер тук присъстват хора от много други страни……….” – каза Андреас. След което - Liebeslied.

“Schoenen Gruess und auf Wiedersehen!”

Мислите, че всичко е приключило с тази песен? Не!

MEHR! …………………. IMMER MEHR!!!

“DIEEEE TOTEN! DIEEE TOTENNNN! DIEEEE TOTENNNNN!”. А те от своя страна излязоха сигурно 3 пъти на бис! Това бяха общо за целият концерт над 30 песни. Евала за всеки, който правят и за това, че винаги събират толкова хора и им въздействат така.

След един от многото бисове, на сцената излезе само барабаниста. И започна да блъска по инструмента си. Къде обаче бяха другите четирима и това запис ли беше…. Изведнъж погледа ми ги съзря точно от другата страна на трибуните. Бяха се качили върху площадката на един вход за седящите места. (Не можаха ли от моята страна….). Андреас хукна към публиката, по едни стълбички. Седна върху тях, а охраната седеше плътно до него и го държеше, да не би случайно феновете да му налетят. В отговор, той изблъска охраната. Обяснение за това са кадрите, които даваха по видео стената. Снимки на фенове с техните имена и от къде са. Наред с тях снимки и на групата. “Kuddel, Duesseldorf; Breiti, Koeln’’……”Защото всички сме приятели”. Ех, че мило.

“Ich wuerde nie zum FC Bayern Muenchen gehen. Nie zu diese Scheisse gehen”

Ревностни почитатели са на Fortuna Duesseodorf и това е то!

Искам да вметна, че песните изброени до момента не са всичките. Целият концерт се състоеше от над 30 песни, както казах по-горе. Това бяха над 2 часа и половина.

Последните парчета, които изсвириха, както и тематичните видеостени, носеха типично коледно настроение и послание. Stille Nacht, heilige Nacht. Still, still, still. Merry X-as Everybody. Auld Lang Syne.

И както всяко хубаво нещо има своят край, така дойде и този… Групата се събра отпред, помахаха на всички и след това се скриха зад кулисите….

Незнам какво друго да ви разкажа. Снимките и клипчетата говорят сами за себе си. Надявам се да ви харесат.

Wünsch dir was
Alles wird gut
Stille Nacht
Auswärtsspiel
Disco
Die letzte Schlacht
Alles was war
Weihnachtsmann vom Dach
Alle Jahre wieder
Strom
Du lebst nur einmal (vorher)
Ich bin die Sehnsucht in dir
Nur zu Besuch
Pushed Again
Liebeslied
Alles aus Liebe
Steh auf, wenn du am Boden bist
White Christmas
Hier kommt Alex
Schönen Gruß, auf Wiederseh'n

Бис:
Herz brennt
Teil von mir
Bayern
Freunde

Бис 2:
Altbierlied
Düsseldorf Hymne
Schön sein

Бис 3:
Little Drummer Boy
Still, Still, Still
Weihnachts-Medley
Auld Lang Syne

Бис 4:
Der Bofrost Mann
Zehn kleine Jägermeister
You'll Never Walk Alone (Gerry & The Pacemakers cover)

В момента вали яко сняг и се чудя дали да изляза дори за малко. Макар, че не виждам особен смисъл в това гадно време. Така или иначе си осъществих целта. А цитатът с причината, опитът, гордостта и мечтата е моето обръщение към всички, които казаха, че съм луда да пътувам чак до тук, или по някакъв начин ми се направиха на интересни.

Надявам се съвсем скоро отново да имам възможността да ги видя на живо. Можете ли да си представите колко харесвам музиката им, че да пропътувам това разстояние сама, за да ги видя. И макар над 2-часовият концерт снощи, исках още. А по принцип много бързо ми омръзва нещо/някой……

Пожелавам същото каквото и на себе, и на вас. Дори и да не сте фенове. Заслужава си. Но най-вече и вие като мен да видите и чуете любимата си група. Froehe Fests!